„... Те са пред мен, те са в мен
Две сенки огнени, две болки плашещи!..."
Всички истории започват от тук - в моя малък свят на осъдени души „под слънцето на време страшно". Моят малък роден град, в който всеки си мисли, че познава човека срещу него. Моето малко училище, което с много сълзи напуснах. Малката градска градина, запаметила толкова много истории, че ако имаш как да ги разкаже, нямаше да и стигне цялото време на света. Моят жълт панелен блок, в който въпреки всичко се чувствам комфортно и някак топло и приятно. Малката ми стаичка, в която вече не прекарвам много време. И тук някъде в малкия уютен апартамент ме чака някой - майка ми, с която също не прекарвам много време напоследък. Чака ме и още някой - баба и дядо, които наистина значат много за мен, защото наистина мисля, че те са хората, които заслужават пълното щастие в истинския смисъл на думата. Ама къде е то, по дяволите, и защо хората, които наистина се нуждаят от него, го нямат? Поредният реторичен въпрос, но ще прод ...