Светът е ужасяващ филм с малко щастливи моменти, а ние хората сме актьорите в този филм. Но човечеството създава този филм, харесва му винаги да имат висок адреналин, да се бунтува за щяло и нещяло и да се радва на нещастието на безсилните хора, да потъпква любовта, приятелството, семейството, радостта и добротата. Ето това е сегашното време! С всеки изминал ден се събуждаме с пот на челата от страх "Какво ще ми се случи днес?", а не си казваме като Мечо Пух:
„– Кой ден сме? – Попита Пух..
– Сега е ДНЕС!-отговори Прасчо!
– Любимият ми ден!!! – Каза Пух…
Всички са изморени от сивото, страховито ежедневие. Забравихме сълзите от радост, болките по бузите ни от широките усмивки, събирането с близки приятели и лудите купони. Забравихме какво е да си човек, който обича да помага, да е любезен с околния свят, да се радва на чуждото щастие, а в тежките с мъка емоционални дни да тъгува с другите. Но моят свят е различен… В моя свят няма тъмни цветове, дори сивото ми ежедневие е светлосиво, а не ...