Светът е ужасяващ филм с малко щастливи моменти, а ние хората сме актьорите в този филм. Но човечеството създава този филм, харесва му винаги да имат висок адреналин, да се бунтува за щяло и нещяло и да се радва на нещастието на безсилните хора, да потъпква любовта, приятелството, семейството, радостта и добротата. Ето това е сегашното време! С всеки изминал ден се събуждаме с пот на челата от страх "Какво ще ми се случи днес?", а не си казваме като Мечо Пух:
„– Кой ден сме? – Попита Пух..
– Сега е ДНЕС!-отговори Прасчо!
– Любимият ми ден!!! – Каза Пух…
Всички са изморени от сивото, страховито ежедневие. Забравихме сълзите от радост, болките по бузите ни от широките усмивки, събирането с близки приятели и лудите купони. Забравихме какво е да си човек, който обича да помага, да е любезен с околния свят, да се радва на чуждото щастие, а в тежките с мъка емоционални дни да тъгува с другите. Но моят свят е различен… В моя свят няма тъмни цветове, дори сивото ми ежедневие е светлосиво, а не тъмно като всички останали. Всяка сутрин се събуждам с малка нежна усмивка, защото между затворените щори, които дават мрак и студенина в стаята ми, леко проникват усмихнати слънчеви лъчи. Заедно с тях врабчетата рано сутрин репетират за днешните си омайни и трепетни мелодии. Слънцето и врабчетата са супер комбинация, като Мечо Пух и Прасчо. А другите сутрини,когато е валяло цяла вечер дъждец и на сутринта, напоена с неговия мирис, излиза една безкрайна,спираща дъха дъга, която се съревновава със Слънцето кой да грее по-ярко в неспирна гоненица като Том и Джери. Всеки мой ден минава с мисълта за анимационните герои, защото всяко нещо, което видя или помириша, ми напомня за тях.Те ми помагат да не забравя, че съм дете и че всичко детско е чисто и прекрасно. И затова дяволчето Фют не може да проникне в моята душа и да я затъмни. Но нищо и него го обичам, просто не трябва хората да му имат толкова доверие, все пак е дяволче. После вдигам щорите, за да дам път на топлата светлина да запълни цялата ми стая.Затварям очи и слънчевите зайчета играят по клепачите ми,а аз , за да не им преча, започвам да мечтая…
Часове наред правя планове с приятели къде и какво може да правим, всички толкова сме развълнувани. Потегляме с караваната към пътища пълни с приключения и екстремни изненади. Отзад в караваната се въртят мириси на домашни, неповторими храни. Баницата още е гореща, за ябълковия пай се боричкаме кой да вземе голямото парче, защото вкусът му е неописуем. По едно време виждам от прозореца как една лястовичка си прави гнездо, а от друго дърво скришом слиза една катеричка, защото по земята е пълно с шишарки и жълъди. След дълъг път стигаме до нашата дестинация- на една висока скала, а под нея едно голямо бистро езеро. Играем камък, ножица и хартия, за да видим кой ще е щастливецът, който ще скочи пръв и след него всички цамбур в езерото. Целият ми ден минава в това топло езеро, дори имам болки в стомаха, заради заразителния безспирен смях. Вечерта,като се прибера, разказвам целия си ден на майка ми. Тя се радва да ме види изморена от щастие.Ето колко е лесно да си щастлив с мечтите си… Този огромен свят толкова много се нуждае от добрината и човещината на хората, които ние не знаем как да им дадем. Трябва да накажем в душите си дяволчето Фют и да се потопим в доброто. Да стане свят като цвят, но без черното. Да не държим в клетка човещината в душите си, а да я освободим. Защото и най- малкото мръсно камъче може да ни зарадва, да открием в него нещо, което друг не вижда. Да не забравяме,че „Само ежедневната борба на всеки един от нас със Злото в себе си може да направи този свят едно по-добро място за живеене“!
Започнете с вашия свят!