Надежда се казваше баба. Хубаво име, нали?
Обичах я много. Не говореше излишни думи. Само сгълчаваше дядо от време на време. Но те винаги заспиваха заедно. Един до друг.
Бяха едно. Не бяха "ние". Ние сме сега. Тези без надежда. Без баби. Лишени от общо легло. Спим в общ апартамент, едно семейство сме, но не долюбваме интимности. Наричаме се европейци. Не бива да се нагрубяваме с други думи. Тези са достатъчни. Хладни сме. Като пари. Но още вярваме!
Вярваме, че Жирардели е собственик на „Юлен“ и на цяло Пиринско. Никой в Европа не вярва в това. но пък контролът срещу прането е страшен. Жирардели не е перач, естествено. Скиор е. Това беше техническа грешка. Лапсус, така да се каже.
Вярваме, че банките работят много, щом тъй безделно печелят. Вярваме, че правителството се бори с корупцията, щом я създава: велико единоборство е това. И че държавните органи ще тръгнат срещу самовластието в държавата. Вярваме също, че вървим напред, защото обратно огледало на времето не е създадено, само е х ...