И ти си като мен, любов, малка, понякога наивна, понякога прекрита, понякога необуздана като дивите коне, и препускаш като тях, тръгнала незнайно накъде, препускаш с пълна сила и със сила си готова да премахнеш всичко, що застава пред теб, но не си красива така, любов, не ти отива! Не ти отива да се бориш за вече спечелена или загубена битка и ти го знаеш, любов, знаеш, че битката отдавна свърши, просто не искаш да си отидеш, а надеждата в теб умря отпреди. И стига размахва тези думи пред поета, той не ще те разбере, че просто можеш да обичаш (а може би за него така просто не е). Но аз те познавам, любов, ти искаш да си жива все така, както винаги си била в моята душа, необичаща конкретно, а дори и да е така, неочакваща вълшебства още с първата любовна треска, ти разбра, че те не съществуват, но продължи напред, без да се пилееш в хората, които не вярват в теб. И искаш да те изразяват, да си вечно там, нарисувана чрез думи на листа ми бял, разголена като в картина, с всичките ти прелести и негативи - и така си красива, любов, но повечето си мислят, че щом те има, те трябва да вкусят от теб частица любов. Съблазняваш, изкарваш наяве нежелани, прикрити чувства и караш болката да се връща, и мен ме боли, любов, но не че го нямам, боли ме, че ти съществуваш и ако те има някъде там, досущ същата, и то толкова да си приличаш, че като я видиш, сякаш в огледало се оглеждаш. Е, това е недопустимо, любов! Бих те скрила, но не и там, където ти умираш, там, откъдето те взех и те преродих, че сега те има! Там животът от теб си отива, изгонен от друг свят, от друга материя, свят, в които красотата се изтрива, а ти се нуждаеш от нея, за да си щастлива. Та там не мога да те върна, но не мога и да те захвърля! Ах, любов, какво ли да те правя? Създаваш ми само беля на главата, хората усещат твойта топлина във мен и се привличат, и с тяхната обратно към мен ме карат да обичам. Може би е време да си починеш от тази безсмислена битка, смятам, че си уморена, имаш нужда от сън, просто се отпусни и заспивай, утре не е ден за теб, но не бой се, това не значи, че не те има, ти винаги ще стоиш в мен и знам, че подаръци не ще те накарат да се събудиш, а само единствена топлина от силна страна. Спи, моя малка, нежна, свидна, скъпа любов, спи вечния си сън. И знай, че пак ще си рисувана с красиви и грозни думи от знайни и незнайни поети на този свят.