НЕПОПРАВИМА ГРЕШКА

Мечтата си затръгва отегчена, неразплакана, разочарована - мързи я да ме буди и да ме приспива. Вълнението изпитва неудобство да ме тревожи и вече не звъни. Нетърпеливото очакване, незавито, доброволно потъна в сън, отпуснато в бездънното легло на спомена. Фантазията, която духовито си правеше шеги с мозъка, изпадна в депресия и се разбърза да си тръгва.

Апатия!

Изпълвам се с тъга. Не исках да ги губя. Обичах да ме лъжат, обичах да им вярвам. 

Бяхме се сприятелили.

Играеха си с мен. 

Мечтата задъхано ме гонеше по пътя ми към мястото на срещата и с мъка ме настигаше, за да ми каже, че не съм уцелила момента. Вълнението, без всякакъв инстинкт за самосъхранение, надскачаше пределите на неразумното и генерираше любов. Страхувайки се да не отлети мига, Нетърпеливото очакване дяволски се бореше да ме държи далеч от телефонната слушалка, а после победено се предаваше. Измамени от пъргавата многоцветност на Фантазията, очите ми отвикнаха да виждат белотата на конците, съшили плановете ми за бъдещото щастие.

Носталгия!

Обмислях кардинално, разсъждавах дълбочинно, измислях сложни оправдания и давах радикални обяснения. Отлагах този миг с инстинкта на бегач на дълги разстояния. Сърцата неспособни на решение си дават време. 

Давах му време, дадох си време, давам им време...

Непоправима грешка!

Запасих се със смазващо много свободно време и под тежестта му вече няма кога да мечтая отново за всичко това.