НЕПОПРАВИМА ГРЕШКА
Мечтата си затръгва отегчена, неразплакана, разочарована - мързи я да ме буди и да ме приспива. Вълнението изпитва неудобство да ме тревожи и вече не звъни. Нетърпеливото очакване, незавито, доброволно потъна в сън, отпуснато в бездънното легло на спомена. Фантазията, която духовито си правеше шеги с мозъка, изпадна в депресия и се разбърза да си тръгва.
Апатия!
Изпълвам се с тъга. Не исках да ги губя. Обичах да ме лъжат, обичах да им вярвам.
Бяхме се сприятелили.
Играеха си с мен.
Мечтата задъхано ме гонеше по пътя ми към мястото на срещата и с мъка ме настигаше, за да ми каже, че не съм уцелила момента. Вълнението, без всякакъв инстинкт за самосъхранение, надскачаше пределите на неразумното и генерираше любов. Страхувайки се да не отлети мига, Нетърпеливото очакване дяволски се бореше да ме държи далеч от телефонната слушалка, а после победено се предаваше. Измамени от пъргавата многоцветност на Фантазията, очите ми отвикнаха да виждат белотата на конците, съшили п ...