НОВО ПЪТУВАНЕ (с колата)
Отново...
Отново пътуваме... Този път аз... и ти – новата кола. Фиат „Брава”...
Звучиш като брава на някаква врата. Може би вратата към мен?...
Ти си млада, красива, модерна, лъскава... Аз съм си все същият – стар и ръждясал...
Отскоро сме заедно... Опитваме се да свикнем един с друг... Засега не става...
Поглъщаш някак с неохота асфалтовите километри... Уж сме двамата, а всеки е поотделно... Ти ме носиш с безразличие, а аз се вслушвам в теб с подозрение...
Нека...
Нека сме наясно – още от началото. Искам да съм откровен... Предишната (Ровър) ме напусна... Издъхна. Сърцето й неочаквано не издържа. Преди да стигнем до нашия завой, до нашия Дъб. Преди да се вбием в грапавата му кора и да се слеем в безформена маса от метал и плът... Осиротях... Сякаш ме остъргаха отвътре...
Искам да знаеш, че ще тъгувам за нея. Дълго, може би завинаги... Трудно ще я заместиш...
Разбира се...
Разбира се, ще се опитам да те пусна в себе си. Когато се запознахме с теб, ти ми обеща, ...