Ясно помня думите, които ми каза, след като ме  беше наранил, а аз отказвах да призная, че наистина ме е заболяло. "Няма човек без чувства". Да, така е, миличко, никого не съм се опитвала да споря с теб по този въпрос. Но има и нещо, което е пряко свързано с него - има хора, като теб, които НЕ ИСКАТ да изпитват чувства. Крият се, бягат, заспиват и се събуждат с мисълта как НЕ ТРЯБВА да се привързват към нещо или някой. Живеят в страх, за това какво ще им се случи в бъдеще. Силно желаят да контролират всички свои сетива и да бъдат господари освен над себе си и над другите.
 Животът ни карал да бъдем такива. Не. Никой нищо не ни задължава да правим, но ние сами се пречупваме под натиска, който ни се оказва. И всичко се превръща в кръговрат без край - едни биват наранявани и после започват да раняват те. А какво се постига с това? Дали любовта идва при хората, които се страхуват от нея? А удовлетворение ли е за някой да гледат отвисоко как някой се мъчи за тях? Предполагам, да. Но толкова изпуснати възможности. Сами затваряме душите си за щастието, заслепени от своята гордост... Няма да забравя и когато ми каза, че съм малка, защото вярвам, че не винаги има облаги от любовта. Защото вярвам, че освен секса, парите и взаимното използване, съществува и още нещо, което поддържа една връзка. Каза ми, че съм наивна. И да, може би съм. Но с ръка на сърцето мога да кажа, че когато правя нещо, в което вярвам и мисля, че  е правилно, се чувствам щастлива.
И то с онази, детска радост, за която всеки мечтае да се върне. А  е много лесно да я накараме да бъде отново при нас... Просто трябва да отворим сърцата си, които  са се превърнали в затворници, заключени от предубеждението и страха. Опитах се да бъда като теб. И бях за кратко - нараних, забравих другите, но не се почувствах добре. Знаех, че съществувам, но не знаех защо. Не поглеждах в лицата на любимите ми хора, защото кой знае, може би ще се разчувствам. А не трябваше да бъда подвластна на чувствата. Не. Това е признак на слабост...
 Не зная кой е сътворил тези разбирания. Не ме интересува. Но искам да кажа нещо на всички, които вярват, че могат да избягат от болката. Не става, хора! Живейте, обичайте от сърце, мразете от сърце, плачете, смейте се! Живейте както ви харесва - за себе си! Бъдете смели да обичате.