Ясно помня думите, които ми каза, след като ме беше наранил, а аз отказвах да призная, че наистина ме е заболяло. "Няма човек без чувства". Да, така е, миличко, никого не съм се опитвала да споря с теб по този въпрос. Но има и нещо, което е пряко свързано с него - има хора, като теб, които НЕ ИСКАТ да изпитват чувства. Крият се, бягат, заспиват и се събуждат с мисълта как НЕ ТРЯБВА да се привързват към нещо или някой. Живеят в страх, за това какво ще им се случи в бъдеще. Силно желаят да контролират всички свои сетива и да бъдат господари освен над себе си и над другите.
Животът ни карал да бъдем такива. Не. Никой нищо не ни задължава да правим, но ние сами се пречупваме под натиска, който ни се оказва. И всичко се превръща в кръговрат без край - едни биват наранявани и после започват да раняват те. А какво се постига с това? Дали любовта идва при хората, които се страхуват от нея? А удовлетворение ли е за някой да гледат отвисоко как някой се мъчи за тях? Предполагам, да. Но толкова и ...