veronika66 (Христина Гутева Гутева)
27 71
29 мар. 2011 г., 13:50

Очаквания 

  Эссе » Личные
2369 0 8
2 мин за четене

 

 

Седя и не очаквам нищо.

Да, понякога настъпва и такъв момент.

Човек винаги е зареден с някакви очаквания. Очаква да свърши зимата и да настъпи пролетта. Очаква да срещне приятел, с който да може да сподели мисли и терзания, което не би могъл да направи с никой друг. Очаква да му вдигнат заплатата. Очаква признание за своята дейност. Понякога е склонен да очаква дори и чудо.

А аз седя и не очаквам нищо. И не че всичко съм получила. Не съм. И не че съм нямала очаквания. Имала съм. Просто изведнъж както си седях, пиейки кафе и издухвайки дима от цигарата, ми светна.

Защо човек изпълва живота си с очаквания? Защо сме настроени постоянно да очакваме нещо? Това не е ли една стена, която издигаме около себе си, и всяка тухличка от нея е едно очакване. Очакване, което може да се реализира, но може и завинаги да си остане тухла в стената.

Ако очакванията ни бяха просто тухли, навярно щеше да е лесно. Но това е само метафора. Очакванията са нещо много по-голямо и съществено. Защото всяко едно от тях може да донесе две емоции. Разочарование, примесено с болка и гняв, и да срине човека. Или радост, но кратка, защото тя влачи след себе си – следващото очакване.

Аз минах през всичко това... И се ужасих от порочността на кръга, в който се въртях, изпълнен със синусоида от издигания и падения.

Затова и днес реших да срина стената от тухли и да  напусна порочния кръг. И не че ще бездействам, не. Просто ще живея, без да очаквам каквото и да било. Ще живея заради самия живот, заради самата себе си. А очакванията ще подаря на смъртта си.

 

© Христина Гутева Гутева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за чудесния коментар, Пенко! Харесва ми когато разбера, че съм накарала читателят да се замисли върху темата и съответно открито да изрази мнението си.
  • Не мисля, че очакването може да се сравни с тухла в някаква стена. Поне аз не го усещам така. Тухлата в стената може да бъде само пасивното очакване - отчаянието. Когато не правиш нищо за себе си и за околните, но очакваш. Когато човек участва активно в живота си (когато носи в себе си надежда)- в своя и на другите, очакването носи онази енергия, онзи път, който те кара да вървиш напред. Очакването е част от самите нас. Ние така сме устроени и не виждам нищо лошо в това. Очакването е онова ядрено гориво в кръвта, което ти дава да ставаш всеки път, когато паднеш.
    Тъй си мисля!...
  • Благодаря, Га Наскова!
  • Много се радвам, че цитираш Никос Казандзакис! Той е от любимите ми автори.Съгласна съм и много ти благодаря! Така е, макар и по някакъв шантав начин да изглежда невъзможно, повярвай ми - опита ми е показал, че именно с такава нагласа - човек е не просто свободен, а и започват да му се случват невероятно прекрасни неща, за които дори не е и мечтал.
  • Съгласна съм, Василе! няма спор! Пролет е... Благодаря!
  • Привет!
    "Седя и не очаквам нищо.
    Да, понякога настъпва и такъв момент."-да но то, както сте написа ли е само за момент....
    Целия наш живот понякога се крепи на Очакването, което се явява по-малкото братче на Надеждата.И всички ние докато дишаме,очакваме и се надяваме...
    Пролет е...
    Поздравления за споделеното "неочакване"!
  • Пролет е, тя е виновна за позитивното мислене! Благодаря!
  • Може, Илко! Всичко е въпрос на нагласа и мислене! Лощото е, че от малки ни втъкват тези представи за очакванията, и ние щем не щем заживяваме с тях. Но... Всичко зависи от самия човек.А колкото до стремежа - той трябва да се насочи в правилната посока, иначе нищо не се променя.....Благодаря ти!
Предложения
: ??:??