Къде отиде любовта?
Думи тежки, изречени от любим човек нараняват душата.
Полегнали, спомените събуждат болката.
Очакването е продължително и някак протяжно.
Обичта, съсухрена от отчаянието, не буди фалшиви илюзии.
Студенината е второто ми аз.
Пробито и самотно сърцето страда по минали любови.
Искам да извикам: Помощ!, но гласът ми се губи сред тълпата.
Изгубих всичко, сега погребвам и нея - обичта...
От мрака се ражда убиеца на мечтите, копнежите, плановете.
Чувствата са повалени надежди и тъпчем ги без капка жал.
Кал. Пръст. Дъжд. Безкрайност. ...