Аnna (Ана Янкова)
186 526
19.10.2018 г., 16:16 ч.

Опит за летене 

  Есета » Любовни
919 0 4
1 мин за четене

Къде отиде любовта?
Думи тежки, изречени от любим човек нараняват душата.
Полегнали, спомените събуждат болката.
Очакването е продължително и някак протяжно.
Обичта, съсухрена от отчаянието, не буди фалшиви илюзии.
Студенината е второто ми аз.
Пробито и самотно сърцето страда по минали любови.
Искам да извикам: Помощ!, но гласът ми се губи сред тълпата.
Изгубих всичко, сега погребвам и нея - обичта...
От мрака се ражда убиеца на мечтите, копнежите, плановете.
Чувствата са повалени надежди и тъпчем ги без капка жал.
Кал. Пръст. Дъжд. Безкрайност.
Егото се бори за надмощие, бичува тишината.
И спуснала съм косите си, разрошени от вятъра, вървя сама по пътя прашен.
В душата ми е зима.
Ръцете умоляват за обичта ти.
Напразно в ехото се удрят нотите.
Отчаянието ми е другар, примирението-спасител.
Как лесно поругаваме топлината!
Безкраен ден, а в него ти отсъстваш.
Затворих вратата на обичта и я замених с омраза.
Вените са смазани дъги на заблудата, че щастието е достижимо, уловимо, че трае вечно.
Нищо не остана от младостта, превърнах се в старица.
Светът е тътен, гръм, стон, болка...
И в нищото намирам остатъци от чувства, смазани от сивотата.
А в полета на птица разпознавам себе си. Нека полетя и аз!
Напразен опит, падам върху майката земя.
Не усещам нищо, една жена- забравена от Бога...

 

© Ана Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стойчо, благодаря за коментара. По-скоро исках да видя, отричайки се от света, докъде ще успея да стигна...Отчаянието не е изход. Опитах още едно творческо търсене...
  • Драга Ана, отчаянието води до никъде.Нима си загубила надежда? За да обичаш не е лесно в погромен за душата момент.Но нищо по-лесно от това е да се самообругаваш и презираш.На помощ идва търпението:с времето неприятните емоции стихват.А може би писането и споделянето интуитивно те води по пътя на нови творчески търсения?
    Успех!
  • Благодаря, Илияна! Радвам се, че текстът те е докоснал! Любовта е прекрасно чувство, когато е споделена. Краят на обичта е равносилно на смърт. 🙂
  • "...една жена забравена от Бога." Чудесен завършек на произведението. Тъжно е наистина, болно е. Но като се замисля, едва ли човек изпитал любовта или обичта, може да бъде забравен от Бога. Поздравления за пълните с чувства редове.
Предложения
: ??:??