12 сент. 2020 г., 15:44
2 мин за четене
Лято, времето, в което всичко живо е навън, грее ярко слънце, направо жари земята. Толкова е топло, че дори да ходиш без обувки, изгаря ходилата. Мястото не е било по-хубаво от тук и сега. Оглеждаш се птички пеят, хора тичат или ядат сладолед,морето зове хората към себе си, без значение , че тази година има невидим враг, който е навсякъде по света. Толкова е светло навън, че няма време за тъмнина. Дори в тъмното пак блести безкрайното небе пълно с мигащи жълти светлини, прекрасните звезди. А ти все така гледаш през прозореца толкова самотно, всичките надежди сякаш са свършили. Излизаш някъде без да има смисъл, правиш нещо , което не те удовлетворява. Всичко отдавна е загубило смисъл. Дори не усещаш как месеците си текат, годините преминават, а ти все още се чувстваш така. Не спираш да си повтаряш как можах, какво толкова направих, че толкова много лоши неща се стоварваха върху мен. Защо не намерих и един приятел, защо никой не пожела да остане до мен. Толкова ли съм противна, че отблъс ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация