Спомням си, когато бях малка, как, хваната за мама и татко, се разхождах из зоопарка и се радвах на животните. Любувах им се, хранех ги и си мислех, че са щастливи от живота си. Имах един любим мечок, от когото повечето деца се страхуваха, поради жестоката му външност, ала аз погледнах в очите му и открих нежната му душа. Стоях с часове пред неговата клетка и си говорехме само с поглед. Беше щастлив, че съм там, а щом обърнех гръб и закрачех към изхода, започваше да тъжи.
Така минаваха дни, месеци, години и аз пораснах. Продължавах да посещавам зоопарка, но по-рядко. Един ден, изправена пред клетката му, с недоумяващи очи, гледах в празното пространство. Мечо вече го нямаше. Попитах какво се е случило с него и ми бе обяснено, че вече е на свобода, там, където е истинският му дом. Натъжих се, но се радвах за него.
Оттогава изминаха много години и от малко дете се превърнах в жена. Спомнях си понякога за моя приятел мечо и се усмихвах на отминалите мигове с него. Не разбирах защо не го о ...