Във всеки един от нас се крие и още един човек или желанието да бъде такъв. Трудно обаче е да намерим ключа, който да отключи това желание.
При мен също беше така. Растях с чувството, че нещо ми липсва, въпреки че привидно живеех прекрасно, като принцеса, както казваха всички. И аз също мислех така, а празнотата наричах "каприз". Та какво повече можеше да иска едно момиче на моята възраст- богати родители, които почти нямаха време за мен, а това само по себе си ми осигуряваше безгранична свобода и купища пари в замяна на обичта ми. За мое щастие и тогава бях доста разумна, което ме предпази от редица грешки. Бях идеална, поне всички ме смятаха за такава- отличничка, амбициозна, разумна, харесвана от момчетата, с много приятели. Много от моите връстници можеха само да мечтаят за подобен живот.
Не смея да твърдя, че не съм била щастлива. Напротив, опитвах се да не си развалям настроението. Въпреки това доста често ме навестяваше чувството за празнота. Сякаш все още има нещо, което не съм ...