Моето писмо към България/разказ/

Имало някога едно момче. То обичало да гледа към безкрая, далеч към хоризонта над безбрежното синьо море. Майка му го бе заченала на морето. Той бил дете на вятъра и водата. Обичал да се любува на пейзажа от бащиния си дом в Бургас. Обичал, когато се завръща в родната България, да идва веднага до морето. В далечната чужбина години наред извън родината тя му липсвала толкова много, че вече не можел не само да го крие, а и не можел да диша, когато се присещал, че ще трябва да замине отново. Отново да изостави майка, баба, сестра и да избяга като един страхливец от мило и родно, от корените си, от това, което е, да избяга от себе си. Това вече не бил той. Още от деня, в който прекрачил прага на семейната къща. Дори той самият не помнел колко отдавна всъщност било това. Но сега е вкъщи. Сега е отново при родната си майка, може да целуне любимите си хора, да вкуси от лековитата морска и Дунавска вода, да докосне тревата. Все неща, които чак сега осъзнава колко много са му липсвали, опитвайки се да избяга от себе си, от своята същност. Защото камъкът си тежи на мястото, казва нашият народ. Защото колкото и да е труден пътят, той винаги има край, винаги ще свърши все някога. Да, никой не е казал обаче, че този край ще е скоро или че няма да е трънлив пътят до там. Но трудностите се преодоляват по- лесно, когато сме сред любими и верни хора, на които държим и които никога няма да ни оставят да паднем, дори и да сме се подхлъзнали много пъти по течението. Той- нейният син, нейният брат, внукът й е вече добре. Той си е у дома и е убеден, че вече каквото и да му поднесе съдбата, той има рамо, на което да се опре и хора, които никога няма да го оставят да се удави, щом е тук, у дома.

Аз съм един от тях- българските "праведници на народите на света"/разказ/

Наближавал най- светлият празник в календара. Рождението Христово бил най- очакваният празник от всички хора по света. Било време за годишна равносметка. Време за претегляне на доброто и лошото, което всеки от нас е извършил или не е успял да направи. Дошло време за равносметка и в дома на последното българско царско семейство. Замислил се за плюсовете и минусите за изтичащата година и последният български цар Борис Трети. Започнал той да претегля "за" и "против" и се зачудил към коя от двете графи да отнесе спасяването на българските евреи. Замислил се Негово величество за нравствени категории като толерантност, морал, жертвоготовност. Чудил се към категория "грешки" или категория "добри дела" да причисли тези си морални качества. За да прецени как да отсъди, обичаният от всички българи цар решил да се обърне за съдействие към вълшебния свят на приказките, надявайки се там ще открие своят отговор. Разлистил Борис любимата си книга от детинство "Хиляда и една нощи". Нещеш ли, царят на българите попаднал на приказката за Шехерезада и Аладин. В нея се разказвало за една наистина голяма любов между двама млади и влюбени хора, чиято любов преминала през много перипетии и изпитания, за да се превърне в нарицателно име за истински морал и жертвоготовност. Срещнали се и се влюбили веднага Аладин и Шехерезада. Но съдбата имала други планове за тях. Шехерезада била изправена пред изпитанието да се бори буквално за живота си, гонена от своята зла мащеха и нейният любовник след убийството на нейния баща- шах Шахриар. Тя вече не била раглезената принцеса от приказките, а обикновена слугиня, попаднала в лапите на Али Баба и неговите разбойници. Аладин пък, след като избягал от родния Багдад, пътувайки с керван, който продава ръчно изтъкани килими, бил забелязан на един селски пазар от зла маьосница, търсеща любовта. Тя омагьосала младият и храбър Аладин, изпращайки го в приказно красив замък в ролята на младия шах, който никога не ще да познае любовта отново. Проклятието на злата магьосница било развалено не веднага, а с течение на времето. Времето, в което пленената от шах Аладин- Шехерезада всяка нощ разказвала на злия шах по една приказна история, с което целяла две неща- първо, да да спаси собствения си живот отново от ръката на жестокия владетел, и на второ място, да върне любовта обратно в сърцето на любимия си с помощта на своите истории, разказвайки обаче тяхната обща история до срещата им в магичния дворец на шаха. В очите на цар Борис не пробляснала и капка на съмнение дори за миг във връзка с нареждането му да бъдат спасени българските евреи от "лагерите на смъртта". Царят бил убеден, че, както и храбрият шах Аладин е постъпил морално като не убил веднага своята любима Шехерезада, виждайки в очите й нейната жертвоготовност в името на любовта, то и Борис можел с гордо вдигната глава да се изправи пред себе си и да заяви: "Аз съм един от тях, аз съм един от българските праведници на народите по света", вписвайки в своя списък благородното си човешко дело в графа "добри дела" в годишната си равносметка.

Градска междузвездна коледна утопия/разказ/

Имало едно време в една отдалечена финландска област, едно малко градче, което се готвело за най- чаканият празник в годината- Коледа. Това малко градче се намирало съвсем близо до къщата на Дядо Коледа. В това градче посрещането на Коледа всяка година било истински празник, точно в духа на предстоящия празник. Украсата била специално подбирана лично от самия кмет на града. Яслите с Девата и Младенеца били в центъра на градския площад, поставени точно пред коледната елха на града. На най- очакваният празник в годината всички жители се събирали около богато украсеното с традиционни коледни играчки градско коледно дърво, хапвали канелени кифлички, пиели топъл шоколад с вкус на карамел и аромат на лешници и играели около елхата български хора. Коледното хоро се извивало чак до къщичката на техния съсед Дядо Коледа. Но в това градче едно момиче на име Мария и нейното семейство никога не празнували никакви празници, дори и собствените си рожденни дни. Това семейство страняло от местните жители и никога не излизало от вкъщи. Веднъж, ден преди Бъдни вечер, на хората от градчето им станало мъчно, че и тази година, както и всички предишни години на Коледа ще има едно семейство, което за пореден път ще остане вкъщи на тъмно и отново няма да посрещне така дългоочакваното от всички Рождество. Жителите на града решили този път да не оставят това семейство само на празника и потърсили съдействие от Дядо Коледа. Добрият старец веднага откликнал, въпреки че вече закъснявал с разнасянето на подаръците на двести тридесет и осемте милиона деца по света, които с нетърпение очаквали своя коледен подарък от белобрадия старец. Вечерта преди Коледа, Дядо коледа и коледните елфи организирали парти изненада за недружелюбното семейство. Но, нещеш ли, те били изненаданите в гостната на семейството, докато Мария отивала до кухнята да си налее чаша мляко с коледна сладка. От цялата патардия долу се разбудили и останалите членове на семейството. И те веднага слезли в гостната, за да видят какво става. Дядо Коледа и неговите вълшебни коледни сътрудници не могли да скрият вълнението и учудването си при вида на цялото семейство. Малката Мария или Мими, както я наричали всички, всъщност била актрисата Хали Бери в костюма на жената- котка. Бащата на Мария- Роджър се оказал Спайдърмен, а чичо й- Хенри- добрият пазител на Готъм Сити- Батман. Майката Лиса била принцеса Анастасия от известния анимационен филм. Сестрата на Мария- малката Анна всъщност била дегизираната Машенка от руската народна приказка "Маша и мечока". Това била голямата семейна тайна на това недружелюбно семейство. Те пазели самоличността си в тайна, защото се криели от Пазителите на вселената. Те били организация от нови супер герои, чиято цел била да завладее цялото приказно пространство в цялата вселена и да изтреби до крак старата генерация от герои във всички галактики. това споделили на Дядо Коледа и коледните елфи членовете на недружелюбното семейство от малкото коледно градче. Разбира се, Белобрадият старец ги уверил, че, както той, така и неговите коледни сътрудници ще запазят тайната на семейството. Това, че те бягали от унищожението на новата генерация от междузвездни войни, от Скайуокър и неговата банда междугалактически разбойници. Героичното семейство спазило даденото на Дядо Коледа обещание. Те никога вече не се криели вкъщи на тъмно и не страняли от жителите на града. От този момент нататък танците около коледната елха на града и по- специално българските народни танци се превърнали в тяхна семейна традиция, която те всяка година- на Коледа спазвали.

Т мечтаят/есе/

Тя мечтаеше за свобода. Но заплати висока цена за мечтата си и за това я нарекоха "Орлеанската дева". Той също заплати с цената на живота си за своя така бленуван идеал- жаждата за свобода. И двамата не дочакаха да видят сбъднати своите смели мечти, да видят как те се превръщат в действителност, но и тя, и той поставиха началото и основите на това, за което мечтаеха. Те също могат да си помечтаят. Дори да помечтаят покрай най- светлия и чакан празник от годината- Коледа, времето, в което се случват чудеса. Те всички имат простички желания. Тя мечтаеше за достойни старини, но се съмнява, че ще ги дочака. Той мечтае за нова кола, но също едва ли ще е скоро. Той е безработен. То мечтае за топъл семеен уют и майчина милувка. Добрият старец скоро ще сбъдне коледното му желание. Но за какво мечтаем днес наистина? Какво си пожелаваме по Коледа и Нова Година във времето за годишна равносметка? Питаме се дали сме били достатъчно добри през изтичащата година, за да сбъдне Дядо Коледа и нашето коледно желание.

Отговорите на подобни въпроси никога не са еднозначни. Едни от тях са били послушни и работливи джуджета през годината, а други- не дотам. Днешните хора мечтаят за наистина простички на пръв поглед неща, като да са живи и здрави. Но здравето, което е и пътят към щастливия и пълноценен живот, също има своята цена. Минавайки покрай аптеката в голям хипермаркет, тя си пожела да бъде здрава през новата година, макар да знае, че парите от коледната добавка към пенсията са на привършване и няма да й стигнат почти за нищо. то също знае, че надали коледното му желание за шоколадов Дядо Коледа от промоцията в "Т маркет" ще се окаже негов, защото Добрият белобрад старец първо ще трябва да го дари със семейство през Новата година. И тя също си мечтае да е здрава за Новата година, тъй като Дядо Коледа й подари борба за собствения й живот предната Коледа. А те- "те" милите също така си мечтаят. Мечтаят си за простички неща като коледен бонус, който ще ги стимулира да се отнасят още по- вежливо към клиентите на магазина, да им стане по- коледно и на тях. Другите "те" пък си мечтаят да се подобри нивото на обслужване в аптеката в съседство като се намали времето за чакане и опашките станат по- малки в пиковите часове.

Те си помечтаха по Коледа. Дойде и моето време и аз да се обърна към Белобрадия старец и да му споделя за какво си мечтая. Моето коледно желание е също, както и при "тях" много простичко. Не искам нищо за себе си. Искам само най- доброто за най- любимия ми човек на света за Новата година. Искам Дядо коледа да донесе крепко здраве, семейно щастие и уют, от които така се нуждае в този труден момент. Това би ме направило най- щастливият човек в цялата вселена. а в някой друг живот може отново да се срещнем и да бъдем щастливи. Все пак светът е малък и изненади дебнат отвсякъде, казват хората. А сумата от конкурса бих дал за благотворителност- за подпомагане на деца от институции, както и в помощ на домове за стари хора, които се нуждаят от подкрепа и от сбъдване и на тяхното коледно чудо не само по празниците!

В крайна сметка нека си представим, спирайки за момент, колко хубаво би било "те" всички да насочат коледните си желания към даряването на общо добро, за да им се връща с добро през Новата година и за да може и тяхната простичка мечта да се превърне в реалност. Все пак чудеса се случват и не само по Коледа. Просто трябва да бъдем с всички около нас. А то- доброто е заразно!

Моят личен бунт/разказ/

Живяло някога едно момче. То много обичало да гледа към хоризонта, към безкрая, който изниквал пред погледа му всеки път, щом вдигал глава и поглеждал към морето. Там, в този безкрай се сливали в едно водата и небето, тъй както се сливали един и той най- любимото му нещо на света. Неговата тайна. Тайната на живота му. Тайна, която никога не му давала покой. На където и да се обърнел, с когото и да говорел, той виждал насреща си единствено погледа на любимия човек, човекът, който се бил загнездил завинаги в сърцето му, в цялото му същество. Но тя- съдбата имала други планове за тяхната силна, безкористна, вечна, но невъзможна любов. Те никога нищо не си били казвали, но всеки път, в който се видели отдалеч, сърцата им сякаш щели да изхвърчат от гърдите. Те знаели прекрасно, че трябва на всяка цена да забравят другия, но колкото повече време минавало- връзката помежду им ставала все по- силна, а чувствата все по- изпепеляващи душата от страст. След време, в името на доброто на всички страни, те решили да заровят чувствата си един към друг надълбоко в себе си. Но всеки път, когато се взирали в безкрая на морето- те виждали единствено погледа на своята голяма любов.