Всеки се стреми към нещо... то е смисълът.
Целта оправдава средствата "В името на каузата",
но какво наистина искаме?
Любов, закрила или просто вярност?
Да те предадат е ужасно, предадеш ли - си гузен, а може би не?
Имаш приятели, всичко е наред и изведнъж те просто ти обръщат гръб с онова презрително, наперено изражение.
Най-интересното е, че като кажем "Аз никога няма да стана такъв", правим същото.
Обиждаме, нараняваме и не си правим сметка за това.
Страх ни е от самотата всички, дори някои от нас да не си го признават.
Страхуваме се да не бъдем отхвърлени, изоставени от другите.
Никой не е толкова силен, за да понесе да бъде сам.
Толкова е просто... говоря за злобната социалност на хората. Красота, пари и връзки... това ли е целият свят? Всъщност това е самият живот. Ние никога няма да се променим, нито ще станем по-добри. Истината е, че сме създадени, за да се самоунищожим.