Осмелих се. Влезнах в пещерата. Колкото по навътре отивах, толкова по-мрачно и студено ставаше, но продължавах да вървя.
Включих телефона си, да ми осветява пътя. Имаше красиви скални образования, които никъде не можеш да видиш, освен в тази пещера, поне така си мислих аз.
Стана ми самотно и студено. Провикнах се. Някой ми отвърна. Започнах да се движа по посоката на звука. Следвах го неотлъчно. Нали тук видях да се скрива дракона. "Всеки, който се крие, иска да бъде намерен" . Тази мисъл и дисплеят на телефона ми бяха за мен като пътеводна светлина.
Хубаво, но аз вече се обърках и се изгубих. Мен кой щеше да намери?!? Виках, крещях на моменти. Чувах, че някой ми отговаря. Продължих да се движа към гласа. Нямах много избор. Вече не можех да се върна към входа.
"Като открия изгубения дракон, заедно ще намерим изхода" - така разсъждавах.
Батерията на телефона ми падна. В един момент вече бях в абсолютна тъма. Не само, че студено до болка, а и абсолютно тъмно.
"Драконът сигурно и той търс ...