Осмелих се. Влезнах в пещерата. Колкото по навътре отивах, толкова по-мрачно и студено ставаше, но продължавах да вървя.
Включих телефона си, да ми осветява пътя. Имаше красиви скални образования, които никъде не можеш да видиш, освен в тази пещера, поне така си мислих аз.
Стана ми самотно и студено. Провикнах се. Някой ми отвърна. Започнах да се движа по посоката на звука. Следвах го неотлъчно. Нали тук видях да се скрива дракона. "Всеки, който се крие, иска да бъде намерен" . Тази мисъл и дисплеят на телефона ми бяха за мен като пътеводна светлина.
Хубаво, но аз вече се обърках и се изгубих. Мен кой щеше да намери?!? Виках, крещях на моменти. Чувах, че някой ми отговаря. Продължих да се движа към гласа. Нямах много избор. Вече не можех да се върна към входа.
"Като открия изгубения дракон, заедно ще намерим изхода" - така разсъждавах.
Батерията на телефона ми падна. В един момент вече бях в абсолютна тъма. Не само, че студено до болка, а и абсолютно тъмно.
"Драконът сигурно и той търси път към мен. Ще се намерим взаимно" - мислих си аз и това ми даваше енергия и топлина.
Вървях, опипвайки с ръце по стените, стараех се да не падна физически и духом.
Нещо ме удари по главата. Оттам насетне нищо не помня.
Събудих се в топло, уютно легло. Чаршафите ухаеха на прано и свежо. Светлина се процеждаше през завесите. Вдишах с пълни гърди. До мен имаше чаша чай - с мед и лимон, както го обичах. Отпих глътка от живителната течност. Вратата се отвори и за моя изненада влезе Петя, моята душа.
- Ами драконът, драконът къде е?!? - питам аз.
Усмихва се, идва към мен, целува по челото и ме гали по косата.
- Няма го. Само ехото.
Издайническа сълза се стича по дясната ми буза. Няма нужда да говорим. Разбрах.
- Благодаря ти!
- За нищо, пак заповядай. А някой друг път ще заповядам аз! - смее се.
Започвам да се смея и аз. Няма да забравя това.
Излизам навън. А навън е светло, топло и приятно. Поглеждам към пещерата на дракона. За момент някаква притегателна силна иска да ме върне обратно. Започвам да тичам с все сила. Чувам глас който ме зове: "Не се отказвай от мен, ела ме намери, моля те..." Няма да се върна там. Продължавам да бягам. Слънцето ме целува горещо, вятърът ме гали нежно, дъждът измива тъгата ми. Става ми леко на душата, на сърцето. Свободна съм. Щастлива и успяла.