– ...Отношение.
– Не ви разбрах?.- Каза изненадано младежът, гласът му отекна в празната гора, отрази се мълчаливо в дървета и се върна обратно, на хиляди парчета.
– Отношение.- човекът със странните дрехи си потърка очите- Вие ме попитахте и аз ви отговорих. Не обичам дългите разсъждения, а това е твърде екзесциален въпрос, за това обясних накратко: Няма такова нещо, има отношение. Между вас и околната среда да кажем. Вълкът е вълк в дивата природа, ако си го вземете в къщи ще бъде просто едно лошо куче, хей добре ли сте?
Младежът бе затворил очи, пред себе си виждаше трамвай, изпълнен с лица, нощните лампи осветяваха ноща, надписът на казиното примигваше. Нещо в гърлото го сърбеше.
– Това е един много добър не отговор на въпрос, който не съм ви задавал- отговори накрая той.
– Благодаря ви, а вие какво правите тук?
– Аз чакам автобуса.
– Моля- беше ред на човекът със странните дрехи да гледа мигайки- какъв автобус.
– Ми ето такъв, какъвто си искам– сопна се той.
– Но това е гора, път ...