... Спомените...
Колкото и където и да бягаме спомените ни ни "преследват" навсякъде. В най-неочакван момент "долитат" обратно. Изхвърляме ги в бездната на паметта си, с надеждата, че никога няма да се върнат. Повечето от тях ни напомнят за разочарованията, незаздравените ни рани или недоизживените любови. Но въпреки всичко имат специално място в сърцата ни. Дори понякога ни липсват... Не можем просто така да ги забравим, да се правим, че ги няма. ...
... И когато се докоснем до тях изпитваме същото вълнение, може би, дори чувстваме същата болка, но въпреки всичко не можем да се отречем... Кой знае, а може би не искаме никога да ни изоставят...???...
© Гюлджан Джебирова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Сякаш нещата, които казваш са написани за мен.
-
Спомените понякога са най-хубавото,понякога най-тъжното нещо... поне за мен е така поняка искам да ги изтрия от паметта си,друг път се смея на това..
-
Оправи пунктуацията. Понякога в тоя живот трябва да се слагат и точки...
-
„Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.“
Ерих Мария Ремарк
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
