Колкото и където и да бягаме спомените ни ни "преследват" навсякъде. В най-неочакван момент "долитат" обратно. Изхвърляме ги в бездната на паметта си, с надеждата, че никога няма да се върнат. Повечето от тях ни напомнят за разочарованията, незаздравените ни рани или недоизживените любови. Но въпреки всичко имат специално място в сърцата ни. Дори понякога ни липсват... Не можем просто така да ги забравим, да се правим, че ги няма. ...
... И когато се докоснем до тях изпитваме същото вълнение, може би, дори чувстваме същата болка, но въпреки всичко не можем да се отречем... Кой знае, а може би не искаме никога да ни изоставят...???...