angiedb (Гюлджан Джебирова)
12 15
10.01.2009 г., 8:32 ч.

... Спомените... 

  Есета » Лични
3425 0 4

               Колкото и където и да бягаме спомените ни ни "преследват" навсякъде. В най-неочакван момент "долитат" обратно. Изхвърляме ги в бездната на паметта си, с надеждата, че никога няма да се върнат. Повечето от тях ни напомнят за разочарованията, незаздравените ни рани или недоизживените любови. Но въпреки всичко имат специално място в сърцата ни. Дори понякога ни липсват... Не можем просто така да ги забравим, да се правим, че ги няма. ...

             ... И когато се докоснем до тях изпитваме същото вълнение, може би, дори чувстваме същата болка, но въпреки всичко не можем да се отречем... Кой знае, а може би не искаме никога да ни изоставят...???...

© Гюлджан Джебирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сякаш нещата, които казваш са написани за мен.
  • Спомените понякога са най-хубавото,понякога най-тъжното нещо... поне за мен е така поняка искам да ги изтрия от паметта си,друг път се смея на това..
  • Оправи пунктуацията. Понякога в тоя живот трябва да се слагат и точки...
  • „Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.“
    Ерих Мария Ремарк
Предложения
: ??:??