"Как може такова нещо! Това си е ирония на съдбата - може на 14 да скъсам с някой, с който съм ходила година например, а на 15 да си намеря друг, но на проклетия 14 пак съм сама!"- вайкаше се една моя приятелка вчера. Интересна гледна точка. Ако се замисли човек, на нея й е по-притеснено, че на проклетия конкретен ден е сама, а не я плашеше толкова самотата по принцип като явление в краткия й за сега живот. "Странно - мислех си аз - да й имам проблемите." Че кой не е сам в тези дни? Може би от това трябва да ни лекуват. Представям си само как звучи - "измислиха нова ваксина за бич № 1 на нашия век - самотата"! Ще гръмнат новините и всички ще се редят на самотните опашки за едно бодване. И аз ще съм там. Не толкова от вяра в любовта. Просто, май обичам да се измъчвам психически и ще си дам нова надежда, че ще чувствам отново. Странни думи за човек на моята възраст. Странни за човек, на която и да е възраст. Но и не нетипични. Ах, надеждата - най-скъпо струващата ни безплатна придобивка. И все пак, ако я нямаше, щяхме ли да живеем?
Да се върнем на моята прятелка и проникновените й мисли. Та тя милата - не че е особено интерисен случай, но пък заслужава няколко реда - прави какво ли не за да не е самотна, но резултат, уви, няма. Моя милост спря опитите.Все пак казват, че спреш ли да я търсиш, любовта сама ще дойде. Моята може би е в задръстване, та затова така се бави. Ще чакам. Имам ли друг избор? Междувремменно обаче ще си бойкотирам св. Валентин. "Ама как така!" - възкликва приятелката ми на тази новина все едно е чула, че ще насъпи Апокалипсисът. "Ти нещо не си добре - я се стегни. Само с тебе сме сами, но ще сме заедно тогава и ще се напием, понеже си е Трифон Зарязания!" Правя се, че ми харесва идеята, но културно отказвам с довода, че нито съм влюбена, нито съм битов алкохолик и я предупреждавам да внимава с дозите любов и алкохол. И двете са опасни в определени грамажи. Та така - това ще бъде нейният празник, но не и моят. Независимо дали пиеш от любов, от мъка или от сутринта, все някога ще отрезнееш. И тогава вече и шкембе чорбицата не ще помогне. Това не е хубав план - ще си стоя вкъщи на топло и ще сънувам, че не съм сама. "Хубаво, както искаш"- казва приятелката ми с нотка на отчаяние и съжаление към моята самотна и инатлива особа. "Хубаво" - въздъхвам неуверено аз и се чудя какво му е толкоз хубавото!
Диалогът ни нещо не върви и всяка се взира я в пода, я през прозореца, чудейки се на логиката на другата. Истината е, че и двете перфектно се разбираме и не се укоряваме, защото и на нас ни се иска да направим това, което ще направи другата. Просто не сме достатъчно смели. Разбирам защо тя ще излезе тази вечер -не иска да е сама поне една вечер, а за едната вечер самотници ще намери колкото иска. Моя милост вече се умори от безцелните разговори и лъжи. Затова ще остане при себе си и истинската самота. "Любовта е кофти, особено покрай тоя ден" -поклаща глава прятелката ми с изражение на мъдрец и вестител на най-голямата новост в областта на световня мир. Мълчаливо се съгласявам. Защо да й казвам, че не денят ни е виновен. Вярно, че допреди малко развивах теорията, че св. Валентин е толкова популярен, точно заради самотниците като нас. Приятелите ми, които си имат половинки, дори нямат план какво ще правят и дали въобще ще честват тая дата. А ние сме се закъхарили как ще я изкараме на тая паметна дата. Разни хора - разни идеали.
И така, животът си тече. Остава още малко до злокобната за моята приятелка дата. За моя милост ще е просто поредната дата в календара с всекидневните терзания и грижи .Какво като съм самотна? И да се цупя, и да не се цупя, няма да съм вече влюбена щастливо. Остава да чакам. Докога? Докогато трябва! Дотогава ще съм председателят на клуб "Самотно сърце". Впрочем - набираме още кандидати за кръжока ни. Ако има желаещи... Ако не друго, поне можем да си хленчим заедно.
Честит св. Валентин, скъпи самотници!