"Как може такова нещо! Това си е ирония на съдбата - може на 14 да скъсам с някой, с който съм ходила година например, а на 15 да си намеря друг, но на проклетия 14 пак съм сама!"- вайкаше се една моя приятелка вчера. Интересна гледна точка. Ако се замисли човек, на нея й е по-притеснено, че на проклетия конкретен ден е сама, а не я плашеше толкова самотата по принцип като явление в краткия й за сега живот. "Странно - мислех си аз - да й имам проблемите." Че кой не е сам в тези дни? Може би от това трябва да ни лекуват. Представям си само как звучи - "измислиха нова ваксина за бич № 1 на нашия век - самотата"! Ще гръмнат новините и всички ще се редят на самотните опашки за едно бодване. И аз ще съм там. Не толкова от вяра в любовта. Просто, май обичам да се измъчвам психически и ще си дам нова надежда, че ще чувствам отново. Странни думи за човек на моята възраст. Странни за човек, на която и да е възраст. Но и не нетипични. Ах, надеждата - най-скъпо струващата ни безплатна придобивка. ...