Не искам бъдещето ми да е предначертано! Не искам да се лутам между определени две възможности. Не искам да се събуждам сутрин с усещането, че това вече се е случило.
Не искам в очите ми да се чете неразказвана нова история. Не искам пръстите ми да познават всяко ново лице, а умът ми да чете чужди мисли. Не искам вятърът нови сълзи да ми довява, а слънцето днес да свети като утре.
Не искам в ръцете си да стискам нечия ничия съдба и да трептя, когато някой Никой стисне в юмрук тупкащото ми кървящо сърчице. Не искам да гледам напред, а да виждам пътя, по който съм вървяла.
Не искам да целувам нови устни със същия познат вкус. Не искам да се оглеждам в непознати очи и да откривам все стария поглед. Не искам да държа нови хора за ръце, а все същите пръсти да ме стискат.
Не искам да копнея за бъдеще, което вече съм изживяла. Не искам да плача за любов, която вече стотици пъти съм губила. Не искам да търся нови богатства в стария пясък. Не искам да търся нови послания в стари писма.
Не искам ...