Понякога проявявам висша форма на егоизъм и искам да те имам единствено и само за мен. После осъзнавам, че това е най-сигурният начин да те загубя. Това не е ревност. Отдавна съм научила, че един човек винаги може да избере друг човек, без това да има някакво значение за когото и да е било.

Просто нещата се случват и това е. Това че някой те е избрал или не – не трябва да влияе на собствената ти самооценка, най-малкото на собственото ти самоподценяване.

Това по-скоро е страх или стремеж за един вид сигурност. Но не онази сигурност, при която искаш да знаеш какво ще се случи. Тази сигурност означава липса на вълнение /дори липса на развитие/.

Непознатото, неизвестното е може би единственото, което си заслужава, не защото не представлява заплаха, а защото е продукт на въображението ни. Говоря за онази другата сигурност, единствената истинска сигурност, единствената трайна сигурност – вътрешната сигурност и вярата, че можеш да се справиш с всичко, което живота ти поднася.

Не съм сигурна, че ако в даден момент живота ме постави пред избора – да те имам или да те загубя,

ще направя правилният избор.

Страх ме е, че нямам точно тази вътрешна сигурност, че съм готова да те загубя, да не те имам, за да те имам, което означава, че ще те загубя, защото ние винаги губим това, от което не сме готови да се откажем и не можем истински да притежаваме нещо, ако не сме готови да не го притежаваме.

Всъщност, ако не съм готова да се откажа от теб, това означава,че никога не съм те имала и никога не съм те притежавала в най-общия смисъл на тази дума, а това е жалко...

Знам, че мога да постигна тази сигурност, но ми трябва време,  а не знам дали съдбата ще ми го даде или животът ще ми го поднесе миг преди да съм ти казала:“Върви си. Свободен си да го направиш”.

Помогни ми, помогни ми да не те загубя, дори ако това означава да се откажа от теб.....