Понякога проявявам висша форма на егоизъм и искам да те имам единствено и само за мен. После осъзнавам, че това е най-сигурният начин да те загубя. Това не е ревност. Отдавна съм научила, че един човек винаги може да избере друг човек, без това да има някакво значение за когото и да е било.
Просто нещата се случват и това е. Това че някой те е избрал или не – не трябва да влияе на собствената ти самооценка, най-малкото на собственото ти самоподценяване.
Това по-скоро е страх или стремеж за един вид сигурност. Но не онази сигурност, при която искаш да знаеш какво ще се случи. Тази сигурност означава липса на вълнение /дори липса на развитие/.
Непознатото, неизвестното е може би единственото, което си заслужава, не защото не представлява заплаха, а защото е продукт на въображението ни. Говоря за онази другата сигурност, единствената истинска сигурност, единствената трайна сигурност – вътрешната сигурност и вярата, че можеш да се справиш с всичко, което живота ти поднася.
Не съм сигурна, ...