Казват, че античният поет Омир е умрял на остров Иос, изпаднал в затруднение, понеже не разрешил гатанка, зададена му от децата на тамошните рибари. Ето каква била тя:
"Липсва ни именно взетото, с нас е, което не взехме."
Такава е древната легенда, но поставеният въпрос е и философски, и литературно-граматически. Ако редактираме текста на гатанката чрез разместване, се получават два нови смислени израза:
"Липсва ни, което не взехме,
с нас е именно взетото."
Изписаните редове вече не са просто "игра на думи".
Кое "не взехме"? До отговора на този почти реторичен въпрос ще ни доведе вторият израз "с нас е именно взетото". "Взетото" не "от нас", а онова, от което "други са ни лишили", което "други са ни отнели".
Лично до Омир – на преклонна възраст, сляп – това, от което са го лишили безсмъртните богове, са младостта, зрението, моментното осезание.
Що се отнася до останалите участници в конкретната случка – децата на иоските рибари – това са зрелостта, до която самите те още не са достигна ...