Време е!
На студента, който жертвахме за греховете си
Днес не е ден за вдъхновение, дори не чувствам онзи особен импулс да седна, за да напиша нещо за себе си. Днес искам да го направя заради другите - онези, които вече нямат „право на глас".
Съпреживяването на чуждата мъка носи нерадост за всеки, дръзнал да си помисли, че може да я преодолее, макар да ни е добре известно, че в болката, както и в смъртта човек е сам. А тя - смъртта - винаги ни се струва нелепа и предотвратима. Но когато се случи ние немеем пред нейната сила... защото сме безпомощни.
От малка си задавам въпроса: Кой решава за човешкия живот, кой дава и отнема, кой оценява и отсъжда чий живот заслужава да продължи и кой определя съдбата на всички онези, загубили близък човек? Мълчим... заради незнанието и страха си. Страх да признаем пред себе си, че нищо не зависи от нас самите, колкото и да се опитваме да въдворяваме ред... космос.Той е толкова крехък, че дори една невинна жертва може да го преобърне от успешен в безпо ...