Вярата, църквата и ние
Отдавна не бях ходила на църква. Може би не толкова отдавна – от Великден. За някои, предполагам, е цяла вечност. Каква дума – вечност – миг, един живот, една любов, месец или...! В неделя отидох на църква. Беше Петдесетница – рождения ден на църквата. Всъщност не зная дали това има някакво значение; просто така се случи. Не влязох специално, стана случайно. Просто училището, в което трябваше да гласувам, беше точно отсреща. Видя ми се много символично – два храма в такава близост... И си казах: „Защо не? В единия не мога да се върна, но в другия мога да вляза винаги.”
Докато крачих към църквата, се замислих за вярата и църквата. И защо непременно като вярваме, трябва да влизаме в църква? Нима не е по-важно ние самите да сме храм? И когато сме на улицата, и когато сме в автобуса, и вкъщи... И не сме ли по-близо до Бог, когато сме някъде в планината, където свободата се усеща с всяка фибра на тялото и вярата е единственото, което имаме? А вярата не е ли наистина единственото, което е само наше?
Замислих се за вярата и символите: кръста, свещиците... Не веднъж съм си задавала въпроси... Повече християни ли сме ако носим кръста на врата като бижу? Преди време, беше в началото на демокрацията, още бях ученичка, училищното павилионче за закуски го беше взел под наем един нигериец. Беше „увесил” на врата си доста голям кръст (явно показваше религиозната си принадлежност). Със съучениците ми понякога си говорихме с него и веднъж той ме попита дали съм християнка. И след като отговорих положително, последва друг въпрос: „Защо не носиш кръстче?” – явно затова и въпросът беше отправен към мен; другите имаха. Моят отговор го смути малко, но после се съгласи. „За мен е по-важно вярата да е в сърцето ми, а не да демонстрирам нещо, което може да го няма. Вярата е нещо лично! И това, че кръстът е на показ, не означава, че вярвам.” Днес бих отговорила по същия начин. Може би малко по-подробно. Но смисълът щеше да е същият. Не нося кръстче. За мен това е символ, а не украшение. Но, разбира се, всичко е въпрос на разбиране.
За свещите, които палим, знаех, че трябва да значат нещо. Но не бях сигурна какво. Ето това е част от написаното в дебелите книги:
Иисус Христос отменил кръвните жертви за опрощаване на греховете, като принесъл сам себе си в жертва на кръста, на Голготския хълм. Неговите последователи, апостолите, не отменили изцяло жертвите. Останали безкръвните приношения – елей и свещи, тамян, както и мирните жертви – благотворителни трапези и раздаване на милостиня. Верни на апостолската традиция, християните и до днес запалват в храма църковни свещи, в които основната съставка е восък, като скромно жертвоприношение за своите грехове и потребности.
Но дали наистина осъзнаваме какво правим при всяко запалване на свещица? Или просто извършваме действие, което са ни казали родителите, на тях – техните...
Озовах се в църквата. Взех си свещички, и смирено се отправих към иконите. Когато запаля свещицата, след това винаги си казвам молитва. Но не някоя написана, прочетена в молитвеник, а моя, от моето сърце, с мои думи. Мисля си, че така ще е по-силно и по-истинско; другите са чужди...
Тръгнах към изхода; точно тогава влизаха едно семейство с детенце, на около 4 годинки. Не обърнах внимание, докато не чух гласчето „И аз искам, и аз искам!” Детенцето искаше свещичка, за да запали пред иконата. Вероятно беше просто игра. Но то е дете - толкова чисто и невинно създание...
Важното е ние, които имаме за какво да палим свещици, да не играем, когато го правим!
© Мария Петрова-Йордано Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Нашите църкви на са храм на Бога.
Със свещите само успокояваме съвеста си.
Молим се, като искаме от Бог.
Дори за миг не се замисляме,за това, какво иска Бог от нас!?
Вярваме, а в какво вярваме!?
А дали нашата вяра ще ни спаси?
Дявола и той вярва, но това не го прави по-добър.
Време е да се замислим задълбочено за всичко това. -
Да, различни са. Жалкото е, че много хора не правят или не искат да видят разликата. Благодаря за споделеното, Фея! Поздрави!
-
Вярата и религията са две различни неща! Поздравления!
-
Веси, Дими, благодаря за мненията и милите думи! Не съм сигурна дали мога да бъда източник на знание по дадени въпроси. В есетата си споделям мнения и собствени виждания. Ако те съвпадат с нечии други... ще се радвам. Що се отнася до ролята на храмовете - наистина мисля, че всяко нещо е с времето си. Поздрави!
-
Поздравления Мими!Есето и коментарите спомогнаха на бедната ми душа да научи нещо повече по тези въпроси.Като се има предвид, че съм изнасяла лекции по научен атеизъм.Но животът е такъв какъвто е. Търпи развитие и така трябва да бъде.Всички тези храмове съм ги приемала като средища за опазване на българщината,архитектурни сгради и всичко свързано с духовността и културата. Вярата - да, продължавам да вярвам, че живота ще бъде по-хубав и всяко следващо поколение по-умно от предшествениците си.За "отвъдното" ме ограмотява Мария Герасова от Пловдив. С най-искрени пожелания за много щастие и късмет в живота. Дими
-
И в храмове спасяваме душите си...
Поздравления! -
Благодаря на всички, че прочетохте и споделихте мнението си по въпроса. Поздрави!
-
А дали не бъркаш черква и църква? Отиваш на църква, но влизаш в черква. Колкото до Вярата - вяра може да има и без Бог. Или иначе казано Бог не ти дава вяра.
-
""...Видя ми се много символично – два храма в такава близост... И си казах: „Защо не? В единия не мога да се върна, но в другия мога да вляза винаги.”..."
.. Влизам всеки ден в единия храм..и колко рядко в другия, ...но ако го правя това е не по задължение , а по- необходимост.Хубаво ми е да остана сама със себе си и с горящият пламък на свещите. Някак си много личен момент, в който конкретизираш и дори визуализираш желанията си. Мисля , че това е важно. Просто след това някак си несъзнателно следваш пътя, който си ибрал...( дори на подъзнателно ниво). Мисля , че всъщност да конкретизираш себе си , да изречеш молитва, да осъзнаеш желанията си е точно толкова важно, колкото и всичко останало... Постигаш хармония!!!Създаваш мотивация!...не е просто вяра, а необходимост да познаеш себе си ... -
Заради научно изследване наскоро ми се наложи да обиколя доста от църквите в града ми,принадлежащи на трите конфесии на християнството.Стигнах до извода,че по какъвто и да е начин да приемаме Христос,Аллах,Буда,ние търсим изцерение за душата си...
Всъщност какво е вярата? Тя е субективно понятие, което независимо как изповядваме, ни дава силата да продължим напред, да живеем и да се стремим към усъвършенстване и превъзпитание на морално-ценностните ни устои. Всеки човек има нужда от църква, но църква в душата си, приемайки вярата като бяла спасителна свещ.
И да не вярваме или пък силно да се уповаваме на Бог, то правата вяра е само в сърцето ни. Сами избираме пътя, по-който да изживеем живота си, пътя, по който да достигнем до „светлината” и мъдростта. А стигнем ли до тях, стигаме до дългоочакваното спасение. Заслужим ли Божията милост можем да се спасим и от ада на земята и в сърцата ни. Покайвайки се и раждайки се наново чрез вярата, достигаме небесните селения.
Бог не цели смъртта на грешника, а неговото спасение. А човек трябва да стори нещо за себе си, за да излезе от веригите на съмненията и заблудите, които му налага светът.
-
Свещите и кръстчетата са атрибути на религията, а религия и вяра са 2 различни неща. Сам Исус е казал ,че тялото ни е храм, а после и апостол Павел чрез Библията, го припомня. Бог, разбира се, е навсякъде, защото той е Творецът на природата и най-ценната молитва в Неговите очи е тази, която човек казва насаме в дома си - свидетелството за това отново е в Библията, пък зашо не и сред неговите творения в природата! Поздрав!
-
Ена, "несъвършени сме... все още", нима е успокояващо?
-
Много обширна тема...
Църква, чврква, религия, вяра... - все различни неща, обединени, обаче, от стремежа на хората към съвършенство.
А може би съвършенството е самият път към съвършенство...
Едно е ясно, поне за мен - този път изисква много духовност, много мъдрост...
И... трябва да я има първата крачка... за да извървим хилядите по този път...
За мен, както аз виждам нешата, има застой... или ако има движение, то е кръгообразно...
Това е - несъвършени сме... все още
Благодаря!!! -
Църкавата това са вярващите, не сградите, не иконите, кандилниците и свещниците. Църквата е общността от споделена вяра, способна да променя света. Паленето на свещи е само един ритуал, ритализираи сме голяма част от поведението си дори без да съзнаваме корените на ритуалността. Паленето на свещи е изгарянето на жертва, ритуално принасяне на жертва, приемането на нафора и вино е ритуален канибализъм ("плътта и кръвта ми", така както обрязването е ритуализиране на примитивните форми на инициация на момчетата в пълнолетие и т.н.
Понякога, четейки Библията ми става страшно, страшно от надчовешката възпитателна логика на Словото. Библията описва една цялостна, но незавършена все още, история на превъзпитаването на Човека. Човека бил роб на самозаблудите си, принасял в жертва свои съплеменници за да умилостиви хилядите богове, които бил измислил, влагал неимоверни усилия в изграждането на храмове, гробници и изобразяването на идоли. Всички тези практики не можело да бъдат изкоренени изведнъж, може би имало опити, но не се получавало, затова просто били заменени със своите символи, така, постепенно, с безкрайно търпение хората били приучавани да бъдат мъничко по добри, съвсем малко, колкото позволявали предразсъдъците им, дори трябвало да се случи онова разтърсващо събитие на кръста за да ги накара да се замислят, да разберат, да прозрат. Въпреки това не всички разбрали... Все още сме подчинени повече на формата, а съдържанието... съдържанието остава твърде малко.
Поздрави! -
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Никак не е сложно. Напротив, много просто е. Работата е там, обаче че ние хората го правим толкова сложно и трудно за разбиране. Не е нужно да има толкова много черви, учения и прочие. Бог е един, но това че ние даваме разлини объкркващи възгледи е друго.