Госпожата ни каза да пишем за нещо, което разбираме. Нещо, с което искаме да се обърнем към хората около нас. Така се озовах на това място, пред този лист с усещането, че нямам  никаква идея какво да им кажа. След кратки разсъждения взех важно решение! Реших да разкажа за това, което се случва в главата ми. Там се въртят много неща, но това, което ще напиша е много лично и може би няма да го разберете. Ако това наистина се случи, значи ще трябва да поработите върху "изкуството да разбереш"! 

Това е една история с начало, но без край... Като сапунено балонче, понесло се към безкрая, но е толкова крехко, че може да се пукне всеки миг.

Толкова много неща, които искам да кажа на хората около мен. Толкова думи, които имат нужда да излязат от устата ми... Понякога си седя в стаята и гледам през прозореца. Виждам един клон на дърво. Той се разклонява и се превръща в по-малки клончета. В съзнанието ми идват всякакви мисли. Клончето изведнъж започва да съхне и накрая пада не само то, но и цялото дърво, докато листата се сменят.

Седя и гледам през прозореца. Виждам къщи, улици и хора... Толкова различни хора... В съзнанието ми връхлитат всякакви мисли. Мисля си как дупките по улиците са като дупките в душите им. Могат да се запълнят, стига те - хората да поискат.

Вървя си по улицата и виждам познати лица. Съзнанието ми отново е бомбардирано от куп мисли. Всички тези "мои познати" си имат собствени цели, правила и начин на живот. А какво би станало, ако всички тези цели, правила и начин на живот са прекалено празни, за да бъдат следвани? Само че никой не се замисля сериозно, освен, ако не се намери някой, който да им го каже направо и да им го обясни на техния - на разбираем език. Защото те са объркани. О, да, хората са объркани! И не говоря само за моите познати, а за почти целия свят. Идеалите на тези хора са като онова клонче. Да, то си живее, но идва време, в което изсъхва. Не само клончето, но и цялото дърво умира, защото не е вечно! Мога да пиша още много, но ще ми свърши листа и няма да има място за шестицата! Не знам дали някой ден този, който чете това, ще ме разбере. Но аз го написах. И който поиска ще разбере!

А колко още има да си говорим за "изкуството да разбереш"!