Госпожата ни каза да пишем за нещо, което разбираме. Нещо, с което искаме да се обърнем към хората около нас. Така се озовах на това място, пред този лист с усещането, че нямам никаква идея какво да им кажа. След кратки разсъждения взех важно решение! Реших да разкажа за това, което се случва в главата ми. Там се въртят много неща, но това, което ще напиша е много лично и може би няма да го разберете. Ако това наистина се случи, значи ще трябва да поработите върху "изкуството да разбереш"!
Това е една история с начало, но без край... Като сапунено балонче, понесло се към безкрая, но е толкова крехко, че може да се пукне всеки миг.
Толкова много неща, които искам да кажа на хората около мен. Толкова думи, които имат нужда да излязат от устата ми... Понякога си седя в стаята и гледам през прозореца. Виждам един клон на дърво. Той се разклонява и се превръща в по-малки клончета. В съзнанието ми идват всякакви мисли. Клончето изведнъж започва да съхне и накрая пада не само то, но и цялото ...