Наистина ли ти липсвам (цигарата ти още догаря в пепелника)...
Виждаш ли ме в себе си - отпивам бавно глътка кафе... Дали съм жива? Дали дишам без теб? Понякога просто умирам, когато не си до мен, понякога не виждам очите си, не усещам дъха си, усещам само теб... И мечтая за топлина... Аз съм толкова замръзнала в думите ти, които ме оставят сама... Дали дишам, дали си спомняш за мен, запази ли ме в душата си как спах тук, до теб... Ти искаш да останеш, нали? Да останеш в спомените си и мечтите си с мен, с другата мен...

Помниш ли светлината в огъня, който палеше дъхът ти по тялото ми... Помниш ли? Нима не дишаш с мен? Нима не си тук...
Не! Далече си... А спиш до мен, загубен в желанията си и в своето спокойствие... С съня си - смърт толкова уплашен от реалността и от мен... От мен - човекът, който променя...
Можеш ли да останеш, да чуеш виковете ми - тишина и да преодолееш мен - реалната. Жената, която разтърси света ти... Можеш ли да останеш до мен... Спейки... Завинаги...?