31.12.2007 г., 15:53 ч.

За Теб... 

  Есета » Любовни
2184 0 2
1 мин за четене

Наистина ли ти липсвам (цигарата ти още догаря в пепелника)...
Виждаш ли ме в себе си - отпивам бавно глътка кафе... Дали съм жива? Дали дишам без теб? Понякога просто умирам, когато не си до мен, понякога не виждам очите си, не усещам дъха си, усещам само теб... И мечтая за топлина... Аз съм толкова замръзнала в думите ти, които ме оставят сама... Дали дишам, дали си спомняш за мен, запази ли ме в душата си как спах тук, до теб... Ти искаш да останеш, нали? Да останеш в спомените си и мечтите си с мен, с другата мен...

Помниш ли светлината в огъня, който палеше дъхът ти по тялото ми... Помниш ли? Нима не дишаш с мен? Нима не си тук...
Не! Далече си... А спиш до мен, загубен в желанията си и в своето спокойствие... С съня си - смърт толкова уплашен от реалността и от мен... От мен - човекът, който променя...
Можеш ли да останеш, да чуеш виковете ми - тишина и да преодолееш мен - реалната. Жената, която разтърси света ти... Можеш ли да останеш до мен... Спейки... Завинаги...?

© Надя Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Далече си... А спиш до мен"...Колко си права...Нямам думи...
  • "Аз съм толкова замръзнала в думите ти, които ме оставят сама... "
    И моите викове са тишина.Но те говорят.Може би само и точно на този, на когото трябва да кажат нещо...другите ги подминават.Може би ги смятат само за въздушни вибрации...
Предложения
: ??:??