През 1804 г. в зората на Романтизма умира един от най-великите философи - Имануел Кант. На гроба му в Кьонигсберг (днешният Калининград) е изписан един от най-известните му цитати: „Две неща изпълват душата ми с все ново и растящо възхищение и страхопочитание, колкото по-често и по-продължително мисля за тях: звездното небе над мен и нравственият закон у мен." Това са двете велики загадки, които вълнували Кант и неговата философия. И тяхното решаване като, че ли е взаимосвързано!?
Звездното небе над нас е чудо, което ни изпълва с въпроси, нестихващ интерес и търсене на първопричинта. Звездното небе в нас също е чудо, защото сам по себе си човекът е една Вселена!
А дали Космосът е краен или безкраен? По този огромен философски проблем, разумът трябва да действа извън границите на това, което хората са способни да опознаят, защото ние питаме за нещо цяло, от което самите ние сме една, макар и миниатюрна частица. И, като че ли никога няма да опознаем напълно това цяло! Времето и пространс ...