АКО НЕЩО ЗАТРЕПЕТЛИКА В ДУШИТЕ ВИ...
Виждали ли сте го това дърво, което се казва осùна? То се казва и трепетлика. Листата му уж са зелени, но от обратната страна са бледозелени, почти бели. Когато ги поразлюлее леко вятърът, някак вълшебно отразяват слънчевите лъчи и блестят като сребърни криле, готови за полет.
Може и да знаете какво е трепетлика, но едва ли сте срещали в българските речници глагола трепетликам. Не бях го срещал и аз. Дори не знаех, че ми е нужен. Изпитах нуждата от него едва след като го открих в прекрасните стихове на едно младо момиче на име Гергана, публикувани в сайта за лично творчество ОТКРОВЕНИЯ. Този глагол не може да бъде преведен на никой друг човешки език, защото няма как да стане с по-малко от едно изречение. А от името на трепетликата се получава и една друга тиха и нежна думичка - трепетликане.
Дъхът ми спря, когато стигнах в стиховете на Гергана до копнежното откровение "трепетликово те исках ..." И си спомних стиховете на един поет, загинал преди 65 ...