Баткото (Николай Христов)
61 1176
Feb 13, 2009, 11:00 AM

Ако нещо затрепетлика в душите ви... 

  Podcasts
1364 0 11
2 мин reading

      АКО НЕЩО ЗАТРЕПЕТЛИКА В ДУШИТЕ ВИ...

 Виждали ли сте го това дърво, което се казва осùна? То се казва и трепетлика. Листата му уж са зелени, но от обратната страна са бледозелени, почти бели. Когато ги поразлюлее леко вятърът, някак вълшебно отразяват слънчевите лъчи и блестят като сребърни криле, готови за полет.

  Може и да знаете какво е трепетлика, но едва ли сте срещали в българските речници глагола трепетликам. Не бях го срещал и аз. Дори не знаех, че ми е нужен. Изпитах нуждата от него едва след като го открих в прекрасните стихове на едно младо момиче на име Гергана, публикувани в сайта за лично творчество ОТКРОВЕНИЯ. Този глагол не може да бъде преведен на никой друг човешки език, защото няма как да стане с по-малко от едно изречение. А от името на трепетликата се получава и една друга тиха и нежна думичка - трепетликане.

  Дъхът ми спря, когато стигнах в стиховете на Гергана до копнежното откровение "трепетликово те исках ..." И си спомних стиховете на един поет, загинал преди 65 години много млад за една идея и за едно мечтано бъдеще с ясното съзнание, че зловещата кафява машина трябва да бъде спряна. Този поет се казва Марко Ангелов, а стиховете му останаха в едно тънко книжле и в една безсмъртна песен:

                             Край реката трепетлика

                             трепка сам-сама,

                             а до нея скръбнолика

                             четничка мома.

 

                             Що ли плуват във печали

                             момини очи?

                             В тях нима не са играли

                             радостни лъчи...

 

  Нека днес да оставим идеите чисти. Но ако утре чуете, че някъде търгаш продава "Нощи в бял сатен" - излезте на светло! Нека и двамата светии да бдят над вас, нека единият да ви налива вино от истинско грозде, а другият да ви закичи с валентинка. Молете се да не ви удави с валентинки стихията на поредната надпревара в галопиращия ни свят. Молете се виното ви да е от същото, от което са пили боговете и жреците. А ако нещо затрепетлика в душите ви, погледнете наоколо. Може би точно в този миг за вас е изгрял трепетликащият поглед, за който отдавна жадувате.

  Протегнете ръце и кажете много тихо: "Здравей, човече! Благодаря ти, че си тук!" И още по-тихо, за да не чуе никой, си обещайте, че ще помните как едно момиче с много белоснежно име ви е подарило най-нежния глагол в българския език, който не може да се превежда на никой друг съвременен човешки език и винаги звучи прекрасно само в сегашно българско време.

 

© Николай Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??