А бе убежище за двама, 
а бе за двама топъл дом...
Един чадър - небето в рамка.
Чадър един - винил и хром.

Горд страж, с широките си плещи
закътал много, много срещи,
опазил толкова целувки
от дъжд и кал, от кич и лустро.

Но всяка младост си отива...
И лудия си чар отвежда.
А почне ли да се оглежда,
тъй става любовта, тръпчива...

Чадърът, днес покрит с ръжда,
за птички кът е от дъжда.

Илюстрацията е рисувана по фотография на Кадир