А бе убежище за двама,
а бе за двама топъл дом...
Един чадър - небето в рамка.
Чадър един - винил и хром.
Горд страж, с широките си плещи
закътал много, много срещи,
опазил толкова целувки
от дъжд и кал, от кич и лустро.
Но всяка младост си отива...
И лудия си чар отвежда.
А почне ли да се оглежда,
тъй става любовта, тръпчива...
Чадърът, днес покрит с ръжда,
за птички кът е от дъжда.
Илюстрацията е рисувана по фотография на Кадир