Забързано жужи градът,
а стъпките ми пак блестят...
През облачен тунел вървя,
на сантиметър от земята,
а вятър сплете ми косата
с небето, после го отвя.
И питам се дали летя
или спаси ме лудостта
от нескончаямия плен
на сивия и прашен ден?
Забързано жужи града
и заглушава всяко име.
Оставям алена следа
защото нещо шепна в рими.