Погледни ѝ очите – 
обещаващо сини,
като лунните нощи 
между пролет и лято.
Из пределите скитат 
на онази градина,
дето бъз и овошки 
е засяла душата.

И когато такова 
звездочело момиче
те покани с охота
да му легнеш във скута,
който лъха на корен,
на уют и обичане –
разчертай си живота 
до последна минута.

Ще ти стъкне огнище,
до което ще кротнат
всеки ангел и демон,
в теб довчера живяли.
Равномерно ще вдишваш
всяка празнична нота
докато́ я поемаш
на ръцете си в бяло.

© Меги Миткова