"Във залеза на твоето обичане
те срещам пак със сълзи на очи.
..........................................................
Сега обличам аромата си от тебе,
а чужд оглежда ме навън света.
И само слънцето след мене тича,
с дъха си гали стенещата ми душа.
Така до залеза за тебе ще напомня,
преди да ме покрие с обичането ти нощта."
Благодаря ти, Таня Кирилова!