"Във залеза на твоето обичане

те срещам пак със сълзи на очи.

..........................................................

Сега обличам аромата си от тебе,

а чужд оглежда ме навън света.

И само слънцето след мене тича,

с дъха си гали стенещата ми душа.

Така до залеза за тебе ще напомня,

преди да ме покрие с обичането ти нощта."

                                                                                 Благодаря ти, Таня Кирилова!