20 янв. 2006 г., 19:52

*** 

  Поэзия
777 0 0

 

   

Вървим по житейския си път

задъхани,

свирепи,

злобни,

добри,

мили...

Понякога вървим без да знаем

кои сме,

какво желаем,

защо го правим,

себе си неоткрили...

И достигнали до житейски кръстопът

не знаем накъде,

колебаем се,

страхуваме се,

не помръдваме крак...

А животът ни  един е,

защо не бъдем

по-добри,

по-ведри,

без злоба

и омраза,

без поглед лош?

Как да стане, как?

 

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??