* * *

18 июн. 2006 г., 10:02

Поэзия

700 0 0

Сякаш съм сестра на вятъра,
все се стряскам от тишината.
Заслушвам се да чуя неочаквано
тихи стъпки - твоите в тъмнината.

Сякаш съм само сянка на някого...
На жена, която е била щастлива?
Случи ли се всичко, та все чакам,
а сякаш не съм жива!

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения