* * *

18.06.2006 г., 10:02 ч.

Поезия

764 0 0

Сякаш съм сестра на вятъра,
все се стряскам от тишината.
Заслушвам се да чуя неочаквано
тихи стъпки - твоите в тъмнината.
Сякаш съм само сянка на някого...
На жена, която е била щастлива?
Случи ли се всичко, та все чакам,
а сякаш не съм жива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения