* * *

18 мар. 2011 г., 18:43

Поэзия

435 0 2

Луната пак рисуваше по теб
с очите си и с нежните си пръсти
и с вятъра разнасяше навред
ухания от топлите ти устни.

Събуден спомен в капчици тъга
по миглите ти с чувствата нанесе,
а мислите ти - в сълзи на цветя
превърна ги - и пак ти ги поднесе.

Облечена във облачно палто,
в очите ти се скри от тъмнината,
а мракът във вечерното сако
в прозореца - притихнал я зачака...

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения