18.03.2011 г., 18:43 ч.

* * * 

  Поезия
438 0 2

Луната пак рисуваше по теб
с очите си и с нежните си пръсти
и с вятъра разнасяше навред
ухания от топлите ти устни.

Събуден спомен в капчици тъга
по миглите ти с чувствата нанесе,
а мислите ти - в сълзи на цветя
превърна ги - и пак ти ги поднесе.

Облечена във облачно палто,
в очите ти се скри от тъмнината,
а мракът във вечерното сако
в прозореца - притихнал я зачака...


© Чавдар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??