* * *

22 июл. 2004 г., 18:45

Поэзия

1032 0 0

Време е тръгвам, капитане,
на запад хоризонтът ме зове,
а в твоето пристанище оставям
приятели, деца и страхове.

Една любов да търси своя път
и верен рицар смело да я брани,
дано молитвите ми стигат този кът
и да лекуват скритите му рани.

Всичко ти оставям- и смехът,
и изгревът, и залезът са твои,
тръгвам си единствено с мига
на вятъра, отключил любовта ни.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения