22 jul 2004, 18:45

* * * 

  Poesía
1031 0 0
Време е тръгвам, капитане,
на запад хоризонтът ме зове,
а в твоето пристанище оставям
приятели, деца и страхове.

Една любов да търси своя път
и верен рицар смело да я брани,
дано молитвите ми стигат този кът
и да лекуват скритите му рани.

Всичко ти оставям- и смехът,
и изгревът, и залезът са твои,
тръгвам си единствено с мига
на вятъра, отключил любовта ни.

© Спаска Милева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??